лекъна, лекънарг лекъна [лиэкън], лекънарг 1) высыха́вший, иссяка́вший (о реке́, о́зере) 2) приостана́вливавшийся (от припло́да, да́чи молока́), ед.ч.; лекънарш [лиэкънарш], мн.ч., многократ.д., прич.