цигара, цигараниг
цигара [цигар], цигараниг [цигарниг] I. отту́да, прил.; цигара нах за̄барш йолуш бу [цигар нӑх за:барш йолш бу] отту́да (та́мошние) лю́ди шутники́ II. цигара [цигар] отту́да, наре́чие; цигара веъна и [цигар веәна әи] он отту́да прише́л; цигахьа̄ра [цигхьа:р] отту́да, со стороны́ того́ ме́ста